петък, 3 юни 2011 г.

Нещо, някъде, наистина


Малик в цветните картини на Космос, море и Брад Пит, като баща, чиито собствен син моли Господ да го убие. Пуканките между зъбите, тези, които си тръгнаха от залата на двадесетата минута и всички смс-и, и пропуснати повиквания "има ли нещо, някъде тази вечер и кога". Има нещо, има и някъде, но не е тази вечер. Не с мен. Освен, ако не е в Музея на душите. Спряха да продават билети за там, но нали с връзки всичко става. Ако някой има покана или излишен билет, да ми пише. Искам да видя как е било преди, когато е имало нещо, някъде, наистина.

1 коментар:

  1. И аз, когато го гледах, имаше много, които си излязоха бързо-бързо, но общо взето до края все си имаше излизащи през определен интервал. :-/ Доста е показателно за "общото ниво" на хората в нашата държава. Тъжно, тъжно.
    Пък за "Музея" аз съм от управата му, кажи, ако искаш, мога да те вмъкна тайно! ;-)

    ОтговорИзтриване