неделя, 22 май 2011 г.

Сладоледът, който пътува към мен


Просто някои дни са, за да ги няма. Ако сега ме чува Гергана от преди 5-6 години, да си запуши ушите веднага, за да направи точно това, което направи през това време, вместо да си мисли "Баси, така ли ще стане, въпреки всичко?". Не, не става така, просто днес е така. Всичко е наред, мое малко, упорито Аз. Някои дни са, за да ги няма. Точно както ни се иска някои да ги има постоянно. Да се повтарят и да не свършват.
Не ми се иска да се оказвам жертва на предменструалното си лошо настроение и никотиновия си глад, защото ние, жените, сме по-силни от тези дреболии.
Може би, наистина е важно в какво се фиксираме. Сладоледът, който пътува към мен (по звука на ключалката чувам, че вече дори е пристигнал) ще промени нещата.
Всеки път, когато открия негов косъм на клавиатурата си се успокоявам, защото съм свидетел на неговото оплешивяване. Точно на Неговото. Не е ли чудесно? :) Той има един ужасен стар син адидас, с който се размотава вкъщи, закупен през 98-ма от Витошка. Обичам скапания му син адидас. Харесва ми, че като се обръсне, идва при мен за ритуална целувка. Че си записва всичко, въпреки че помни като слон. Че поправя счупени неща и преди да си легне изгася лампата в коридора. Че не му пречи, че дрехите ми са навсякъде. Че понякога ми пише нещо смешно в скайп, въпреки, че сме на метър разстояние един от друг. Че постоянно работи и че работи това, което сам е създал преди 13 години.
Дните идват и си отиват. Хората също. Всичко създадено, умира. Но, докато все още съществуваме, Всичко е въпрос на фиксация... и малко сладолед.

2 коментара:

  1. Ами просто в това се изразява любовта. Щях да напиша "в такива малки неща и моменти", но те никак не са малки. По-скоро изграждащи основата на нещо красиво :)

    ОтговорИзтриване