неделя, 27 март 2011 г.

Над реката, над реката...


Ръбът е толкова тъничък, че ей сега ще си порежа петите. Язък за изящните ми палци, с които мога да бъркам мляко с какао. Откакто прочетох речника на римите в българския език, поезията ми куца. Оказва се, че са твърде малко, за да напиша нещо, което да ти прилича. Пък ти си един! Забравих да ти кажа, че в страната на изгубените шапки, управлява бюро за изгубени вещи. Целувките са от игра на Шише и растат по дърветата. Някак лигаво е, но помага да не мисля за... нали се сещаш - кактуси. Знам, че никой не се самоубива, ако говори за това. Повечето самоубийци си теглят чертата дори и насън. Аз такива сънища не съм имала, защото все някой някъде реже нещо с флекс и се будя преди да съм го докарала дотам. Но, не бих изяла кактус на пук на Бог и Вселената. Може би само фикусът на Зак Галифанакис. А над реката, над реката, някога мост е стоял. Над водата, над водата дядо на баба песни е пял. Под ривърснати залези...

Няма коментари:

Публикуване на коментар