неделя, 27 март 2011 г.

НИКОГА ПОВЕЧЕ


Ранените птици кълват червеи и тъжна музика,
докато им досади тъгата.
Надяват се.
Стават сутрин, мият си зъбите.
Четат за войната в Северна Африка
и си казват "моето нищо не е".
Ранените птици, влачат крило
и замитат болката под килима.
Създатели на театъра, на вятъра,
на трийсет и три епоса за страдането.
И поне толкова за мълчанието.
Опитват, отпиват, отиват на касата
и връщат обратно поръчката до Вселената.
Татуират си "СИЛА" и учат Кабала.
Сменят си крушките с енергоспестяващи
и си обещават, че никога повече,
ама наистина НИКОГА ПОВЕЧЕ
няма да правят така.
Сякаш любовта се прави и се разваля,
като нещо с капачка.

1 коментар:

  1. И следва поредното тихо утро, с чаша силно кафе, прекарано в четене на новини.

    ОтговорИзтриване