събота, 12 февруари 2011 г.

Убийци на бармани



Вече разбирам, кое е онова нещо, което прави някои хора поети, а други стават бармани... Вътрешният порив да си извадиш очите, ушите, да си изтръгнеш една по една гласните струни, да си отрежеш крайниците и главата и да се подпалиш след това с бензин. С някакво "обичам те". Най-баналната възможна фраза, която отдавна не значи себе си. Дотолкова да се намразиш след това, каква си пепел, лесноразпиляема, с миризма на драматизъм и настъргани крила, оставяща във другите усещането за финал... че да пропишеш. Да пропиеш и пропушиш. Да пропишеш от тъга по себе си, че можеш да обичаш.

Музите и техните устни,
пръсти, погледи и обещания...
Убийци на бармани
и родилки
на самоомразни жертвоприносители на себе си.
С тях не знаеш кога да танцуваш
и кога да почнеш да палиш свещи.

1 коментар: