сряда, 9 февруари 2011 г.

Глупаво е да се гонят неща, които са лесни за отвяване



- Да си ми виждал колелото? Бях си го оставила точно ей тук, на ъгъла...
- Повозих се.
- Значи ти си бил... Помниш ли къде го остави?
- Мислех, че знаеш... на съседния ъгъл, до пекарната. Онази с вкусните гевреци. Сещаш ли се?
- Сещам се, да... Отвън има кашпа с кокичета вече. Нали за тази пекарна?
- Същата... Скоро ще разцъфнат. Мислех, че никой не ги забелязва.
- Трябваше да ми оставиш бележка на ъгъла! Не може просто така да ми взимаш колелото.
- Оставих ти.
- Вятърът е своеволен. Днес ми открадна шапката и трябваше да тичам след нея, сега и бележката...
- Хубаво е да гониш нещата, на които държиш.
- Нова ми е.
- Ако беше стара, щеше да я оставиш ?
- Глупаво е да се гонят неща, които са толкова лесни за отвяване. А и не винаги новите шапки са за новите глави.
- Не подценявай вятъра.
- Никога не бих го подценила... Нали той те довя при мен.

3 коментара: