петък, 20 август 2010 г.

*


Не сме ли със завързани очи?
Кажи ми, че сме,
защото иначе ще означава,
че сме създали
всичко това
в пълен мрак.

Светът е в стърготини.
Рендето е контузило по-невнимателните.
От пръстите им капе кръв,
която изсмукват с устни засрамено.
Вече всичко се вижда.
Без високите дъбове,
небето изглежда още по-далече.
Ухае на пролетна смърт
и топли напитки.

3 коментара:

  1. Мммм, че хубаво :)А нас дали ни е минало рендето?

    ОтговорИзтриване
  2. Ако все още не е, то със сигурност се облизва някъде зад ъгъла...и си преброява събраните стърготинки.Аз лично предпочитам студените напитки пред топлите, избирам дърветата пред небето... дърветата можеш да докоснеш, да усетиш и дори да седнеш под тях ако ти се прииска много и тв няма да ти се разсърдят, докато в небето - можеш само да летиш.Ако умееш разбира се.И дори тогава все някога ще трябва да се приземиш или да се приводниш..Както те влече.Не можеш да се привъздушиш, нали...Няма да е уютно.Дори птиците бягат от небето когато искат да си починат или просто да свият гнездо..Тогава поглеждат надолу и се сгушват в някое дърво.Дърветата са добри.Небето е доста изпразнено от съдържание.Ако ги нямаше звездите например, щеше да е и едно страшно скучно небе.

    ОтговорИзтриване