* * *

Разсъбличат ме забавления,
раздвоения, разтроения
между деня, нощта и видения
за нещо средно.
Несвързано в свойства.
Неписано в книгите,
които ни карат да учим
и мрачно,
като признание,
което осеменява ума
с многоточия.

През вратата ми влизат.
Излизат.
Неосребрени, деноминирани...
Синкави, сивкави...
Само сънища.
Само видения.