сряда, 4 август 2010 г.

Благодарствено писмо VII


Така...Благодаря за сладоледа късно вечер, пред телевизора. Благодаря за тези почти 26 години, тонове, тонове, тонове сбъднати желания. Благодаря за срещата на класа от миналата седмица, беше много приятно. Благодаря за пътеките, които виждам, когато ме споходи отчаянието, че няма смисъл. Благодаря, че има хора, с които мога да се посмея над загубите си. Благодаря за стрелите в очите. Благодаря за топлото време. Благодаря за пророчествата, които не се сбъдват и тези, които все още не са повярвани. Благодаря за хората, с които ме срещаш и за тези, с които ме разделяш. Благодаря, че съм способна да обичам не само себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар