Можеш ли да си го спомниш? Вълнението от живота, от това, че му принадлежим. От това, че той ни принадлежи и сме свързани по възможно най-вълнуващия начин с него. С любов. Когато обичаш живота, няма как да не е взаимно. Вече всичко помня. Помня мислите, чувствата, разходките, усамотението и чистото усещане на пилота в самолета. Телата ни са само машини, които пилотираме. Важното е да не те е страх от високо.
Синьото горе е много по-синьо, облаците са континенти, на които живеят Ангели, а формите и визиите, които има над стратосферата са... Боже, няма дума за това! Те са като джунглите на Амазонка. Всяка експедиция до Там се връща с новооткрити видове, непознати досега. Плодовете по дърветата засищат душата, без да я карат да се срамува, че е гола. Земното кълбо под крилете ти е най-красивата гледка наоколо. Слънцето не може да достигне до такива божествени форми, знаеш ли защо? Защото то е само звезда.
А Земята е тялото. С нея Вселената прави любов. С нея звездите усещат живота, така както го усещам аз, когато летя над Нея. Вече всичко помня. Всички малки принцове и всички рози под стъклени похлупаци. Каня те на разходка. Освободи душата си за един полет с мен.
Ние не сме едни и същи, но когато сме заедно, когато си в мен и правим любов, от онази, която кара очите ти да светят, а моите да плачат, от онази най-нежната и магическа любов на света... Тогава се разменяме и се издигаме нагоре. Нищо, че си просто човек. И ти го можеш. Само трябва да си спомниш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар