четвъртък, 1 април 2010 г.

Като затворник


Аз търся съзнанието си.
Безвременната неизвестност
оставя дупка в душата ми,
отровена от змийския огън.
Духът ми спи и плаче в мен,
в стая без прозорци,
затворил бледата си красота
като препариран орел.

Ако душата ми умре
ще я забравя,
а вятърът ще изгаси огъня,
в празното място, където някога е била.
Пепелта й ще се разпилее
и ще заживее Вечен живот.
Нали това е голямата цел?

Аз търся съзнанието си.
Като затворник.

Няма коментари:

Публикуване на коментар