събота, 13 април 2013 г.

Временно абонатът не отговаря


Искам да напиша Google в товя Google
и като ми излезе Google, да си кажа "знаех си!".
Навън да вали, да падат клони с новородени бели цветове,
да въведем понятието "пролетна буря",
да е по-страшна от всяка една, която
се излива в началото на август,
когато морето се обръща
и дърпа за глезените класически удавници като мен.
Искам да ти паля свещи,
а светлината от монитора да е лунна,
да е дупка към Горния свят,
който паралелно обитаваме.
Вървя през плочка по тротоарите,
прескачам стъпалата през едно.
Колко котки ще срещна
от вкъщи до улица Русалка?
Временно абонатът не отговаря.
Ако някой ме търси, в Google съм.

1 коментар:

  1. Вървях по пъпната си връв,
    преминавах през въпросите и стигнах.
    Аз знам, че те измислих и няма да те търся.
    Да те откривам искам, да те пренапиша.
    Без препинателни знаци и
    точка
    като начало
    на всички дъждове на пролетта
    подгизващи синьото на лявата ми обувка
    неведоми пътища на вселената
    когато изпивам всичко с дива жажда
    всеки миг нереална действителност
    искам очите ми да изгарят в пламъка
    преди да се превърна в морето
    и бледата лунна светлина
    да гали спящия лотус
    искам да те чувствам с връхчето на палеца
    да загубя ръцете си
    с душа да те завивам
    брашно в косите и пресни сънища по миглите
    да меся кифла за закуска
    и може би е време
    да зная искам
    колко стъпки съм направил
    преди да преброя
    "три"
    котки
    две
    шепи събират
    сърцето ми
    една
    безжична връзка

    Моля, не затваряйте, линията е дуплекс!




    ОтговорИзтриване