петък, 19 април 2013 г.

Остави се


Остави се.
Да минат през нас всичките.
Лентата за багаж да ги изкара от халето,
да ги чекираме,
да ги преровим за евентуално откраднато,
да им скъсаме със зъби найлоните,
да ги изтупаме от калното...
Остави се.
Носи с мен цялата истина.
Покажи ми я, когато тръгна да забравям каква е,
нарисувай ми я с шамар, да ми грее на бузата,
да ме буди, да ме замая,
да съм хем нормалната, хем лудата в стаята,
да ти се цупя и да те галя.
Остави се.
Нататък е светло, назад може би не чак толкова,
но преди всичко да почне и свърши
се намира онова ниво на идеите,
които само заедно обитаваме,
което само ние си знаем защо осъзнаваме.
Остави ми се
да те водя, да те изцеждам,
да те дърпам във всичките си посоки,
да те пълня и да те пилея,
да ти взимам и да ти давам надежда.
Остави ми се!
Както аз се оставям да забравям понякога кой си
и колко си мой, колко съм твоя,
колко е тъпо да не сме си свои,
колко е смешно и практически глупаво
да не сме си герои в написаното.
Остави.
Нека е светло и мантрово,
нека бъде досадно за другите.
Остави.
Ела да си седнем,
на дивана пред всичките духове.

1 коментар: