вторник, 6 ноември 2012 г.

Пълното


Ето. Тук съм.
В спиралата в очите ти въртя се.
Падам, вдигам се,
разтоврена от гръмотевичния удар,
който пращаш, който предизвиквам,
който след като утихне
наново ме създава,
с шумоленето на първите снежинки
по стъклата пред очите ми.

Не зная как го правиш
и не ме интересува.
Не искам да разбирам,
да те разглобявам на съставните ти части.
За първи път не искам да те изучавам
като часовникар с пинцета.
Оставям те да ме повличаш,
но не защото съм безсилна,
а защото почвам да разбирам
пълното отдаване, най-сетне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар