четвъртък, 26 април 2012 г.

memoire involontaire


Удря по масата,
под масата рита,
мига изправено,
но залита.
Свива в гнездото си
лавандулови клони,
от очите си вади
стари пирони.
На допир е същия
като на вкус.
Без покривче къщата
остава след трус.
Но, как ми отива,
ах, как ми отива
да съм срамежлива.
да съм предпазлива...
Когато удари по масата,
а после ме ритне,
това го кара
още повече да залитне.
Разплита генздата си-
заради мене!
Лавандулови клони лииии?!
Пред мен на колене!
В очите му вади,
в душата му хребети.
От моите клади
изгаря на лебеди.
На допир е същия като на вкус.
Не десет по Рихтер,
а десет по Пруст.

1 коментар: