събота, 7 април 2012 г.

като край на роман



Никога не гаси лампата сам и винаги има на кого да приготви закуска.
Наричаше ме с френски имена уж по погрешка
или някой, който отдавна познавах ме викаше под пръстите му?
Не беше съвсем в това ниво на реалност.
Мъж като начало на повествование, като край на роман.
Докато пренареждахме апокалипсиса,
пантите ни получаваха инструкции за бавни отваряния.
Даже имах неблагоразумието да му кажа как се казвам
и кога съм родена.
Отесня ми пижамата,
отесня и на двамата.
Отесня ми плътта от вълнение,
че сме от някакво класическо произведение
от моето детство.
Ама, от истинското,
когато още хората знаеха какво е херувим
и носеха лицата си с поглед навътре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар