неделя, 29 април 2012 г.

за приликата между всичките ти профили

Мисля си за мислите ти
дето чупят саксии и разхвърлят пръст по мокета ми,
а той е един такъв пран и ненастъпан от пантофките ми с пухчета.
За думите, които ми говориш си мисля,
как ги хвърляш просто ей така,
а пък всъщност искаш да ми кажеш разни други думи,
дето не намират път само през сетивата ми.
Мисля си за приликата между всичките ти профили
и разликите между теб и мен
и как се ядосваш на карти, и как обичаш да печелиш,
но повече обичаш да ме победиш,
а после да ме провокираш с някаква момчешка хитрост
пак да се хвана на въдицата ти,
да поиграем.
Да поиграем.
Това добре го знаем.
Даже няма нужда да го мислим.
Защото,ако имаше как,
нямаше да има как.
Обаче то няма как.
И затова така.
Добре, де, правя се...
Нямам мокет, камо ли пран, а за пантофки с пухчета да не говорим.
Да се престорим, че нищо нямам
и че ти нищо не искаш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар