четвъртък, 23 февруари 2012 г.

За всичките несъществуващи целувки


8.
Визин в очите ми си.
Проповедник на открития ми Космос.
Във облаци преобладаващи,
прогнозата във мен е повече от ясна.
Оставяш ме на косъмчетата настръхнали
със подчиняваща тревога,
че докато не те докосна,
ще се залъгвам все със същата отрова.
Омръзна ми от кулата,
от плитката ми бръшлянясала.
Със младостта си тук съм скарана,
отнясям се към нея просто със понасяне.
Еми, не ми е жадно за поредното спасение
от някой принц, заспиващ преди залез слънце.
За всеобщо улеснение
не бих помислила във тебе да го търся.

Постой до мен, преди да сме си свикнали.
Постой да се погледаме през бавно мигане.
На миглите ми танца е без стъпки,
събрал е всичките несъществуващи целувки.
На самия край на всяко откровение
побиват ме от липсата ти тръпки
и почвам пак да пиша, докато не те усетя,
докато умората не ме откъсне
в своето насилствено спасение.

1 коментар:

  1. много ми харесва, особено тази част:

    Постой до мен, преди да сме си свикнали.
    Постой да се погледаме през бавно мигане.
    На миглите ми танца е без стъпки,
    събрал е всичките несъществуващи целувки.

    :)))

    ОтговорИзтриване