четвъртък, 1 март 2012 г.

Благодарствено писмо XV


Благодаря за нестихващата синхроничност. Когато за първи път започнах да я осъзнавам като част от живота си, разбрах какво е да излезеш от тялото си и да се погледнеш отгоре. Сега срещам хора, които ми разказват как са открили неща, които аз също открих сама. Благодаря за тези срещи, за погледа отгоре, до абсолютното изчезване на изначалния проблем. Благодаря за здравословната гордост, която е спирачка по пътя към саморазрушението ми. А и за самия път на саморазрушението благодаря-без него нямаше да знам, колко стръмно е по влажните скали към непрогледния ми мрак. Благодаря за наочакваните музи, които натискат плей и белия екран отново оживява. Пуканките са пресни и стават за две минути в микровълновата. Благодаря Ти за Машината за мелодии, за Машината за думи, за Машината за незабавна пролет, за Машината за тишина. И за джоба с жетони. И за джоба с карфици. И за ехото ми, което ме настига, за да благодари на мен :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар