понеделник, 26 септември 2011 г.

Калта


Помня, че когато бях на не повече от 5, пред къщата, в която живеехме имаше много кал по това време. Правех кални топки, като снежните, само че с мирис на изсъхнало лято и катран. На безнадеждност и безидейна скука. Замерях минаващите автомобили с тях и бързах да се скрия зад къщата, преди да съм си получила заслужения шамар. Понякога им слагах и ядро. Камъче. Достатъчно малко и способно да счупи стъкло. Или поне да го пропука. Ослушвах се за кухия звук на пробита гледка. Нямаше такъв. Така и не посмях да метна камък по някой прозорец. Казват, че звучи като победа над нормите. Средночестотно.
Сега внимавам да не се изцапам. Да съм чиста и готова да бъда показана.
Ако всеки говореше само за нещата, които разбира в пълнота, моята тема щеше да бъде Калта.
Кал е почва и прах, размесени във вода. Някои животни като охлюви, жаби и червеи живеят в калта. В нея могат да бъдат срещнати и моливи, стари дъвки и връзки за обувки. Други като прасетата и слоновете се къпят с кал, която ги предпазва от слънцето. Самото слънце не харесва калта, затова я прави на люспест пясък. Някои хора вярват, че калните бани са благоприятни за здравето. Други си мият ръцете, за да не види никой, че са ровили в ушите си. Калта се използва и за строителен материал. Колибите се строят от кал и слама, а кирпичените тухли се бъркат от кал и слама и след това се пекат или сушат на слънцето. Нещо построено от кал е два пъти по-вярно с оригинала. Все още не е доказан истинския откривател на калта, но милиони хора подозират, че е същият, който държи оригиналната матрица, пуснала първия тираж на структурата на вселенската печатница.
Аз просто му благодаря.

4 коментара:

  1. Писане с плътност. Писане с плътност.

    ОтговорИзтриване
  2. да, калта съгражда човещината...човекЪт от кал е направен и в края си пак в кал ляга... и за да му се придаде ПЛЪТност и за да му се отнеме - ashes to ashes & dust to dust..

    ОтговорИзтриване
  3. Обичам да си намирам копчета в калта. Но първо трябва да ги почистя, да им издухам прашинките, да остане мръсно по пръстите ми и чак тогава да им се порадвам.

    ОтговорИзтриване