събота, 25 юли 2009 г.

FAKE


Живот като на кино

Обществото днес е демократично. Всеки е свободен да си сложи толкова силикон, колкото може да носи и да лъже, че са му истински колкото си иска. Но когато става въпрос за илюзорната сигурност, в която живеем, думата Fake спира да звучи забавно.
Съвременният човек допусна толкова много фалшификати да навлязат в ежедневния му ритъм, че дори вече спря да ги класифицира като такива. Даже му е забавно да гледа как се опитват да му пробутат поредния нагласен реалити формат за чиста монета. Но уви, с всичко се свиква и живота продължава с една идея по-малко истински. Напаст или необходимост вече няма значение. Значение има само цената и количеството, а качеството е въпрос на късмет. Пластичната хирургия е онова, от което имаме нужда, за да бъдем онези, които не можем да бъдем. Дори няма да се спирам на вечния безмислен дебат „за” или „против” силикона, защото това са пълни глупости, които позволяваме да ни разсейват от важните теми. Една такава важна тема е доколко толерантността ни към фалшивото ни имунизира срещу неправдите. И не става дума нито за силикона, нито за екстеншъните на някоя чалгаджийка, нито за ментарските дрехи и обувки, фалшивото пеене и преиграването в секса... Всеки е свободен да си сложи толкова силикон, колкото може да носи и да лъже, че са му истински колкото си иска. Всеки може да извади няколко хиляди лева и да стане звезда в България. И всеки има възможност да симулира оргазми и да се залъгва, че така е по-лесно, отколкото да изпитва истинско удоволствие. Когато обаче става въпрос за илюзорната сигурност, в която живеем, думата Fake спира да звучи забавно. Поредният пример за това, замалко да изложи на риск здравето на един редовен гражданин, който имаше неблагоразумието да отстоява правото си на предимство в една тясна софийска улица. В центъра на столицата, в най-пиковия час от всички, два скъпи автомобила се движат един след друг, докато моят герой търпеливо позволява на първия от тях да му отнеме предимството, но решава, че няма да пусне и вторият. Съответно отнася няколко цветущи епитета от рода на „Къде си тръгнал, бе, мишок?!” от четиримата гладкоглави изкопаеми от близкото минало в джипа и отново губи предимството си на пътя. Всичко това се случва пред очите на пътен полицай, който стои на 3 метъра от случващото се и гледа безучастно. Понякога се чудя кой е по-тъп: този, който има куража да се бори за правата си, дори ако става дума за едно смотано предимство, с риск да отнесе някоя тупалка или този, който търпеливо изчаква онези, за които правилата не важат да получат своето и се надява, че близкостоящия полицай е нещо повече от закачалка за униформата си. Такива ситуации са пробуждащ шамар за всички нас, които си мислим, че сме защитени, защото имаме аларми, сейфове, ключалки и частни пазители на реда, които ще се погрижат за нас. Ето тази наша мисъл е Fake. Когато правилата важат за едни, а не важат за други, явно фалшивото е достигнало много по-навътре, отколкото му се иска на редовния гражданин.
Фалшификатите, които не искаме да виждаме повече
Полицаят от случката по-горе. Да си отиде вкъщи, да си съблече униформата и да се уволни от света. Така София ще бъде по-красива, а хората по-усведомени, че правата за движение нямат значение така или иначе.
Безвратните хуманоиди от джипа, които го играят „охранители”, но като няма какво да се охранява са сотаджии, биячи или бизнесмени на свободна практика. Освен, че са fake колкото си искат, са и демоде, което прави отегчението ни още по-голямо.
Всеки редовен гражданин, който си мисли, че това, че е редовен е напълно достатъчно за обществото. Истинският редовен гражданин не си седи вкъщи, докато навън фалшивото се пропива в хората на клетъчно ниво. Такъв индивид всъщност е едно ЕГН, което гледа реалити и се вълнува от фалшивите проблеми на едни неискрени хора, вместо от истинските, които са навън на улицата.
Внимание, менте!
Ако достатъчно дълго минаваш по един и същ маршрут в София ще забележиш, че от години просяците, които ти чукат по стъклото на колата на кръстовищата не са се сменили. Отдавна известен факт е, че просията е бизнес, от който печалбата е 100% чиста. Не се хващай на въдицата, ако утре сутринта просякът до колата ти те поздрави по име и те пита как са роднините ти, използвайки малките им имена.
Внимавай какво вкарваш в устата си! Може би е най-добре да ядеш само зимнината на баба или доказани продукти. Не се знае кога и как ще попаднеш на салам РоКоКо (рога, косми и копита) или на хляб, който е бял само благодарение на опасните оцветители, които го правят такъв. Никой не е в безопасност! Яж в подбрани заведения и си готви.
Get real!
С всичко се свиква и посредствеността не прави изключение. Затова какво и да се случва, гледай ти да не си менте. Останалото е суета. Носи си изтърканите кецки и удобните чорапи, виж се с приятелите си, вместо да си пишете в skype и не забравяй, че колкото и да залъгваш тези около теб, ти винаги ще си знаеш какъв си.

1 коментар:

  1. Мен лично ме отвращават хората, които са phoney във взаимоотношението си със другите. Рядко, но възможно, е да попаднеш на човек с качества, който само дето перо в задника не си е сложил. Просто вътрешната "хармония" (ебати гадното клише) не винаги върви ръка за ръка с добрия вкус. Мисълта ми е, че категорията "фейк", крайно присъща на бита ни, не бива да те стряска или да и те потиска - тя е като лошото време - шибан факт, дето колкото и голям чадър да си вземеш, пак ще ти се намокрят обувките :)

    ОтговорИзтриване