събота, 18 декември 2010 г.

Различното и новото като начин на оцеляване



Различното и новото като начин на оцеляване. Съвсем скоро разбрах, че новият парфюм, който си купуваш може изобщо да не ти харесва. Стига само да се отнася до представата за теб. Че понякога да си съвсем обикновен и незабележителен е най-различното нещо, което можеш да направиш за отегчението си. Че нещата, които те събуждат с ентусиазъм, не винаги са тези, които предстои да ти се случат. Равносметката се пише на лична сметка. Винаги. И не съществуват чак такива кавалери, които да иската да те почерпят.
Но, ето ме тук, в два през нощта, гузна задето не пиша в блога си така често вече. Седя и слушам Джули Лондон до припадък и се смея на най-глупавото изречение, което станах да си запиша миналата нощ. "Мивката не е запушена с боклуци, просто цветята прецъфтяха в канала".
Съществува само глад.

Няма коментари:

Публикуване на коментар