петък, 31 декември 2010 г.

Благодарствено писмо IX (част 2)

Отнесени от вихъра


Лятото! Това беше най-хубавото ми лято. Моето си лято. Лепкаво, потно, с вкус на топла бира с пясък. Островът на Арапя, от който изрових съкровище. Музиката на Spirit Of Бъргъс. С Яна и Моника в бургаските барчета. Срещата на класа. Благодаря, че съм способна да обичам не само себе си. За синхрона. За рождения ми ден, пияници такива!

Това е любов

При поезията има едно усещане за невменяемост. Потъване. Изпразване. Любов. Ред Бътън. Натискаш копчето, над което виси знакът „забранено натискането на червеното копче”. И става една магия – не можеш да спреш да пишеш! Докато говориш пишеш. Докато сънуваш пишеш. Ставаш посред нощ, за да запишеш нещо... Докато се къпеш в банята, излизаш гол и мокър и тичаш към бюрото за лист и молив. Това е любов. Егоизъм в най-висша форма. Еротична шизофрения. A danger area for the grey sky.

16 октомври

И тя се роди. На следващия ден погледнах снимките, записът, поздравленията на приятели и с изненада установих, че съм успяла и никак не е боляло. Благодарна съм на Еко, че беше до мен на рождения ми ден през август и така ме ориса за цялата ми следваща година с приятелството си. Там, на моста, където прескочихме оградата и пихме вино с бира. Едно голямо благодаря и на Краси, който знаеше как звучи всичко, още преди аз да знам. И щото има ебати яката коса. Роскаааааааааа! Кефиш ме, щото се кефиш и аз почвам да се кефя и голям кеф настава! Благодаря и за Жоро от името на момичетата. На R Adio C Afe, че ни беше родилен дом. На всички, които вярваха повече от мен, че ще станат нещата!

КзНас


Това вече го писах отделно, но благодаря на Die Fantastischen Vier за още няколко неща. Хелия, Pink Floyd, истината, осмеляването, виното, за усещането, че принадлежиш към група от хора – нещо, което ами, да си го кажем честно – не се случва повече от два-три пъти в живота. За безкрайния скайп-олигофренизъм с мечки-хорца. Благодаря, че тя знае, че той знае, че аз знам, че те знаят, че никой не знае, че той знае. Малко ми е трудно, че не сме заедно на нова година, защото ми се иска да сме заедно постоянно. Буквално. СЕГА!

2010

Беше любов през цялото време. Единственият страх, с който продължавам напред е, че колкото и време да ми остава Тук, то винаги ще се сравнява с 2010. Новата учебна година, започва след няколко часа! Желая ви вдъхновение <3

Няма коментари:

Публикуване на коментар