събота, 25 юли 2009 г.

Преоценена стока





„Молим всички източноевропейци да не плюят по улиците на Лондон, да не слушат силно музика и да не пипат хората без тяхно разрешение.”

Това е първото нещо, което попада в ръцете на моя приятелка, минута след като е стъпила на английска земя. Дали брошурата е обидна или просто озадачаваща, й е трудно да прецени. Всеки нормален човек ще се почувства на враждебна територия, където от него се очаква да бъде простак. Но от друга страна, какво е предизвикало това отношение към нас?

Живеем в един микросвят и няма как да е иначе, ако ходим на работа всеки ден от 9 до 5, после готвим вечеря, гледаме телевизия и /или социализираме с приятели, които са правили същите неща през деня. Губим представата за общата картинка много лесно и бързо. И ако сме оптимисти по душа или по възпитание, то ни се струва, че от известно време българинът изглежда по-спретнат. Дрехите му са станали маркови, ходи в МОЛ-а, колата му е измита, ходи на кино, отскоро и на 3D, все по-често излиза на почивки извън България и т.н. На пръв поглед нещата са започнали да изглеждат по-добре. Изглеждаме и твърдим, че сме независими пред Европа. Все по-рядко се чувстваме като бедните й роднини, които износват дрехите й.
Но има и едни други български граждани, които не толкова лесно се заблуждават от „пластичните операции” на съвременният нашенец. В техните очи нашето никога не е достатъчно, а чуждото винаги ще е по-сладко. Те знаят, че България все още не е добро място за живеене. Все още не е добро, дори и въпреки привилегиите си на Родина. В чужбина винаги ще бъдат по-добре. По-успешно е да отидеш на напълно непозната територия и да започнеш от нищото, отколкото да се опитваш да правиш нещо тук, сред цялата тази корупция и дребни душици, които те възпрепятстват непрекъснато. Тук ямата е бездънна. А Европа е известна със своята щедрост и гостоприемство, защото е готова да ти дава безплатни неща и да те третира като свой гост... от елементарно възпитание. Тук това се учи с много усилия и все още не може да се приложи безкрайно трудното „Добър ден, какво ще обичате?”.
Този българин виси на Европа. Провесил се е на шията й като малко ненаситно дете, което иска да й се качи на главата, да види там как е. От високо. Не става дума за ония българи, които заминаха да учат в ЕС, за да се върнат някой ден и да допринесат със знанията си за бъдещето ни, а за онези, които дотолкова не вярват в България, че са готови да бъдат слуги на голямата, щедра сестра. Освен купищата други безплатни неща, от които този емигрант се възползва ежедневно в европейския град, в който пребивава, за него са предвидени и безплатни уроци, които целят да му направят живота по-лесен. За да не мие чинии години наред, а само докато научи езика. В интереса на Европа е той да бъде образован. Но често за „чужбина” се тръгва не с идея за развитие, а с една утопична представа за по-доброто, което ти пада от небето. Той вярва, че изведнъж ще стане притежател на собствена къща с басейн, кола и роднини, които в България ще живеят по-добре, защото ще им праща всеки месец по 200 евро. А те от благодарност като му идват на гости да цъкат с език, ще му носят бяло сладко и черварка от баба му Яна, и покривка на една кука да си покрива плазмата, да не се праши.
Обаче не става точно така. Защото Европа не умира да ни качи на конче. Затова във Великобритания ни раздават листовки, в които любезно ни инструктират да не се пререждаме пред другите клиенти в магазините, а да се наредим на опашката. Помагат ни „да се интегрираме”, но всъщност ни казват в директен текст „Не, благодаря”. Не благодаря, има кой да ни мие чиниите. Ползваме миални машини. Не благодаря, имаме прекалено много боклук по улицата. Защото този емигрант си е такъв- мята си фаса през прозореца на колата, както го прави и в България, защото не вярва в нея. Този емигрант не вярва в нищо. Той се чувства свободен в своето безверие и парадира с една куха незавсимост, едва когато се върне в България и заразказва за европейците. Независимо, че отскоро и той е европеец по титла, той не се чувства такъв дори когато е сред тях. Защото този емигрант може да излезе от селото, но селото не може да излзе от него. Затова той се опитва да създаде Шумен и Плевен в Мадрид и донякъде успява. Успява унищожавайки българското, да се бие в гърдите и да пее „Мила родино”, докато гледа Олимпиадата по телевизията. И ние, останалите българи, които не емигрираме, се сърдим на този нашенец и ни е срам от него, заради листовките и байганьовщината, която ги е заслужила. Наричаме го селянин и простак, задето е отишъл да се излага и да излага и нас със своята елементарност. Защото е очевидно, че нещата вървят добре за нас тук, щом можем да си позволим почивки в Лондон и Мадрид. Това искаме да бъде новия ни имидж! С новите ни дрехи и коли, сме забравили, че сме пазарували от втора употреба до преди две-три години. Вълнува ни какво ще сготвим за вечеря и кой филм ще гледаме, а не къде стоим в общата картинка и караме ли я да се променя. Затова и едните и другите сме преоценена стока в очите на средния европеец. Едната половина живее на гърба на европейските си братя, а другата в илюзията си, че времето просто трябва да мине и всичко ще бъде наред.
Назад в своята история, може би дори преди 100 години, българинът е бил по-европеец от всякога. Защото това не е външен белег, то е дух, който или имаш или нямаш и не разбираш. Всеки е свободен да избира бъдещето си, било то на запад, изток или на майната си. Не мястото те прави, а ти правиш мястото.
И не мога да не се чувствам обидена, задето се намирам по среата на една такава ситуация, на този банален проблем, на една дескреминация, която отдавна трябваше да е отшумяла. Това ме кара да се замисля, дали е редно да търсим причината само в нас? Не е ли това още един от нашите източноевропейски комплекси, че само ние сме си виновни? Че ние сме такива и такива, но не и англичаните! Със сигурност английското общество има над какво още да работи, щом толерира подобни брошури. И без да звуча осъдително, смятам, че е редно да се реагира на подобни провокации, защото те не само, че могат да ти развалят почивката, но и са способни да насаждат омраза. Behave!

Няма коментари:

Публикуване на коментар