събота, 25 юли 2009 г.

Смутни времена




Колко свирки струват 20 литра бензин и каква е Българската мечта по американските стандарти?

Може би е редно да ми е безхаберно след приятната почивка, която прекарах удобно в леглото, в компанията на гол мъж и неудобните си мисли. Там е работата, че човек се настройва по-бързо към стресовите ситуации на града, отколкото в лежерната обстановка на морето или там където другаде е отишъл на почивка. И затова зажадняла за информация, отвярям вестника минута след като съм се прибрала в панелката, пускам новините по телевизията и влизам в интернет едновременно. Час по-късно, след всички ужасяващи неща, с които мазохистично съм нахранила до преди малко чистото си съзнание, седя и се смея на новина озаглавена със звучното „Американка прави секс срещу бензин” . Чудя се дали е изобретателно от нейна страна или е тъжно. Тъжно, не защото видите ли се е „принизила” до това положение- чували сме къде-къде по-вълнуващи истории за женското унижение, а и сигурно си е къртовски труд докато успееш да си платиш 20 литра в свирки, като се имат предвид цените напоследък. Тъжно, защото американските власти щели да я осъдят, задето „върти бизнес без лиценз”. Човекът, който се съгласил да й "напълни резервоара", й позволил да използва неговата карта за зареждане на гориво. И хоп-проституция! Ако това е проституция, направо не ми се мисли какви курви трябва да са по американския стандарт момичетата, които с малки изключения, тук нагалено си наричаме мутреси, манекенки, поп-фолк певици или просто известни, без да се посочва с какво точно. Смутни времена настъпиха дори и в процъфтяваща Америка! Макар че там както и да го погледнеш има няколко милиона повече курви, отколкото по нашите не чак толкова проспериращи високи сини планини. Ако едно от условията една нация да бъде успешна е това да бъде почтена, то България е на светлинни години пред братята капиталисти. Не знам, защо така се отплесвам по Америка и нейното мръсно бельо, но в мен напира някакъв стаяван гняв от псевдо-консерватизма им. Особено от редовните реплики на американките, които се разхождат по софийските улици, „Oh, my, God! Тук момичетата се обличат толкова разкрепостено!”. Ми, да, лято е, горещо ни е в бежави туники от врата до глезените! А и не на всяка второ от нас й се налага да си крие конусовидните бутчета, които носи вместо крака. Имаме си тънки талийки и стройни фигури, които вечните поети са възпели и ще продължават да го правят. А за американската жена Лени Кравиц е казал само „Американска жено, стой далеч от мен, не искам да виждам лицето ти повече, имам по-важна работа”. Естествено всяко правило си има изключение (не знам защо това е така, тъй като така и никой не успя да ми обясни, но така е прието да се казва). Всяка нация има своите силни и слаби страни. Затова е измислена и Олимпиадата, да се надпреварваме, надхвърляме, надскачаме и т.н. Ето, например Америка има най-голямата порно индустрия в света и това предизвиква страхопочитание у нас. Не е като да си нямаме аматьорски клипчета от Ямбол, които обаче могат само да скъсят сексуалното ни достойнство с някой друг сантиметър. Ако става дума за мерене на пишки, нашите все ще са по-големи от американските, ама само за пред чужденците. Като останем насаме почваме друга песен да пеем. Но нали е септември, трудовата година започва наново за нас. Пък ние работим, за да може един ден да не се редим за визи, да ядем бързо и евтино, да си правим липосукции, вместо да спортуваме, да градим кариери вместо семейства, да живеем в центъра, вместо в планината и разбира се, да имаме Евро и Долари, вместо Левове, защото тях вече няма да ги има. Това е Българската мечта по американските стандарти. А може би връщане назад вече няма и няма смисъл от такова. Вероятно по-тревожната мисъл е, че вместо просто да се посмея на веселата случка с американката и бензина, аз избивам комплекси за малоценност в опити да се надсмея над цял един народ и то в темата на броя, която трябваше да приветства всички вас с „Добре дошли отново в града, дано да сте си изкарали едно незабравимо лято!”. Истината е, че всички хубави неща, като топлите спомени от лятото, носим вътре в себе си. Често успяваме да ги подтиснем до пълна забрава, като се пълним с грозноватите гледки на българската действителност и лъжовния блясък на американската. Моето скромно послание към теб е, ако можеш да се опиташ да не си го изкраваш на ближния, на американците или на някоя новопостроена детска площадка. Избери да виждаш повече хубавото. След всеки край идва ново начало. Успешен работен сезон and have a nice Big Mac!

1 коментар:

  1. Американското общество функционира на принципа "Добър ден, дайте ми един двоен чийзбургер с допълнително майонеза и една диетична кола". Някой ще ги оправдае, че това е общество на крайностите, но аз го виждам по-скоро като Зенонов парадокс - "пием ли, пием кола-лайт и пак не отслабваме". По същия начин когато ни изнася ни избива на комплексарски локал-патриотизъм, критикуваме, смеем им се, и въпреки всичко ни е много много гадно, че американците всяка година си купуват нова кола и нов кухненски робот... Гадно, нали? Айде сега малко да им се поподиграваме, че да не ни е толкова гадно. Пък и двойния стандарт винаги помага да се измъкнеш от сложни ситуации :)

    ОтговорИзтриване