Момиченцата си остават момиченца. Цупим се, когато не ни обръщат внимание, хленчим, когато ни обръщат прекалено много. Когато ни изоставят ставаме ревли, но изведнъж гордо заявяваме "АМА, ти ИЗОБЩО не ми липсваш вече!". Каква победа само! То е като да ти извадят зъб. Първоначално боли, после те хваща яд, че се е стигнало дотам, че е можело да се излекува, вместо да се извади. В огледалото виждаш само тази нова дупка в усмивката си, но с времето свикваш с нея или си слагаш нов зъб на същото място. Започваш с гордост да разказваш за бойната си рана, татуираш си "сила" на китайски и пропушваш, за да покажеш какъв мъж си всъщност. Но, ти си момиченце и винаги ще си бъдеш такова. Защото вечер, когато заспиваш прегръщаш възглавницата, а сутрин, още преди да си направиш кафето, си оправяш бретона на огледалото...
Няма коментари:
Публикуване на коментар