Заедно :)

"Често се взираме в това, което другия иска, а ние по една или друга причина не можем да дадем и забравяме собствените си желания. Чистата, гадна, набола истина е, че искаме прекалено малко от нещата, които желаем. Отчасти, защото когато обичаш, не можеш да си позволиш да бъдеш животинското себе си докрай. Или поне не дълго и често.
Телата ни са диви, гладни за още по-дълбоки прониквания, за още по силни притискания... За още. Щети стават всеки ден... от липсата на пожари. Затова, когато някой каже "Скачай", трябва да отстъпиш две крачки назад. За да се засилиш и да си повториш "колко малко първи пъти ни останаха".
Но и това е оправдание, защото колкото и да се самонавиваме, че го правим от скука, всъщност го правим, за да почувстваме нещо. Дори болка. Дори загуба. Просто, за да има човек, с когото да споделиш хубавите неща. Някое класическо парче, непоносимо за 90% от хората, с които би слушал музика изобщо... Споделянето на самотата и разочарованието от... ох, какво ли не, ни слепят едни за други. Заедно сме, защото сме тъжни и счупени. И само заедно сме отново себе си."