Проблемът с проблемите е проблем на балоните

Животът е едно просташки кратко пътуване, на чиито финал изглежда, сякаш никога не е започвал. "Това ли беше?", "Само толкова ли успях да направя?", "Какво ще остане след мен?", "Има ли значение какво ще остане след мен изобщо?"...
Прекалено е кратък, за да не си говорим, за да не се целуваме, за да не сме щастливи. Заедно.
Когато гледам от балкона минувачите, си представям всеки от тях затворен в един прозрачен балон. Така излолиран от останалите минувачи, той живее само своя живот. Всички живеем в такива балони. Вперили поглед навътре, в един непрестанен поток на самонализа. Обяснявам си го с това, че нямаме друг избор. Не можем да понесем и болката на другия. Става твърде много. Няма как да решим проблемите му, защото човек винаги има проблеми. Ако проблемите на другия станат твои проблеми, единственият начин да решиш твоя проблем е като решиш проблема на другия... Защото веднъж поемеш ли тази отговорност, проблемите само ще си сменят цвета и формата, но неизмено ще присъстват като твои. Спри. Това не значи, че не си добър човек или че не искаш да помогнеш. Просто животът ти минава и накрая опираш до
"Защо се занимавах толкова много с проблемите на другите, вместо да изпия чаша чай на някоя слънчева тераса?". Това е верига, в която с желанието си да бъдеш добър, ставаш проводник на проблеми. Когато човек приема чужд проблем за свой, някъде във времето има друг човек, който ще възприеме този твой чужд проблем за свой и така нататък.
Всеки сам да си решава проблемите!
Ако си болен и ти е лошо - вземи си болничен и се лекувай вкъщи. Не ходи в офиса да се оплакваш цяла седмица колко ти е зле.
Ако нямаш пари, намери си работа. Работи. Изкарай пари.
Ако си самотен - отвори се. Самотата е ВИНАГИ личен избор. Излез. Запознай се с хора. Виждай ги. Бъдете приятели.
Ако си депресиран, потърси причината. И помни - ти си един от почти 7 милиарда. Твоята депресия не е с нищо по-уникална от тази на някой беден индиец, който има истински проблеми. Не си интересен. Отвори се. Излез навън.
Ако не се харесваш, си спомни, че най-красивата част от теб са онези 21 грама, които са с теб до финала на това пътешествие. Те нямат възраст, тегло, размер дрехи и цвят на косата. Ти си съзнанието си, което пребивава тук в една телесна обвивка. Дръж я в такава форма, която да не затормозява душата ти. Защото тялото служи на нея, а не обратното.
Ако не знаеш как да продължиш...Когато стоиш на едно място, пак продължаваш. Продължаваш да стоиш на едно място. Бъди смел.
Ако имаш нужда от съвет, дай си го сам. Ти знаеш най-добре.
Понякога наистина правиш лоша услуга, когато помагаш. Много хора живеят с мисълта, че наличието на проблеми е това, което прави живота им специален. Емоции като притеснение, отчаяние, тъга, безпокойство са заразни и хронични. Ако някой се храни с тях, не е нужно да му сърбаш от супата.
Спри и бъди щастлив човек.
Наслади се на балона си.
Кажи "Това не е мой проблем!"
Можеш ли?