Чиста загуба на пространство

Аз съм центъра на Вселената.
Космосът ми е дрешка с диаманти.
Аз съм всичко, което съществува, което е било и ще бъде.
Толкова съм голяма, че съм навсякъде и във всичко.
Толкова съм дълбока, че няма измъкване.
Аз съм уникална. Аз съм единствена.
Няма никой друг, освен мен...
Но понякога се чудя защо ми е да бъда всичко това,
ако няма кой да ме забележи?
Ако няма кой да ме поздрави за моята пищност и всеобхватност?

-Ехо... Ехо?

Де да бях с една идея по-малка, така че да направя място за още някого.
Да бях малко по-отстъпчива, за да дам част от Вселената си под наем.
Някой странник да заживее в нея, да осмисли цялото това пространство.
Да го превърне в свой дом и да си ходим на гости.

Аз съм всичко и навсякъде.

Винаги.