Благодарствено писмо IX (част 1)

Днес с Mokaina започнахме равносметката, докато обядвахме. 2010-та ще ми липсва. Чета си първата публикация от януари. Започвам с глада за новото, неизживяното, за приключенията и свободата. Така се започва година, макар че може би е редно да се започва всеки един ден с такъв глад. Сега не съм по-малко изгубена в сравнение с тогава, но мамка му, годината започна с музика!

Двамата с Боби


Спънах се в Боби и той ми отключи една врата, която мислех, че никой няма да намери повече. Лекотата, с която ме отнесе ме излекува от страхове, които потисках почти осем години. Затова първото Благодаря е за Боби. Защото без теб нямаше да има RUBIKUB, нямаше да се кача на сцена, да запиша каквото и да било, нямаше да се отвори този канал за мелодии и те може би никога нямаше да се излеят през мен. Виното имаше нов вкус, вечерите нов звук, а това което се получи в ноти и думи е вълшебно. Благодаря ти!

Всичко се е случвало и преди


Така трябваше да се казва книгата ни. Бързахме. Или се забавихме. Едно от двете. Благодаря на Стоян, най-вече, задето ме научи на всичко това, което сега се правя, че не знам. За дългите фотосесии на Вселената, за тоновете поезия, магията... Да, за магията особено много. Направи ме по-красива, по-луда, по-цветна, по-добра писателка, всъщност май си ме направи писателка, да не си кривя душата... И формите, които създадохме, вече са си вкъщи.

Теб



Благодаря ти, че се върна. Защото като си лягах, си лягах в твоята част на леглото, за да не го видя празно като се събудя. Вечер понякога, абсолютно забранено си мислех какво ще стане, ако си тръгнеш завинаги. Мина ми през ума, че може да не те видя повече никога. Представяш ли си? Никога. Но ти беше силен. Винаги ще бъдеш. Благодаря ти, че ми прости книгата, че искаш да остареем заедно, за кафето сутрин и че не говорим за колата.

Mokaina


Има едно безценно и незаменимо нещо и то е сродната душа. Толкова много постове имам за теб тук, че всичките ми останали музи могат да се изядат от завист. Последната година с теб беше искрена, защото ти присъства навсякъде и във всичко. Изживяхме я заедно. Благодаря ти, че си еднакво пристрастена към мен, както аз към теб.

Пролятото

Сезонът между пролетта и лятото. Пролято. В това време от годината вали проливно думи. Тогава се правят най-лесно белези. Пишат се новели и се рисуват картини. Истинските приказки нямат финал. Спират преди „и заживели щастливо”. Така се успокоявам. През пролятото птиците тъкмо са се наместили в градския пейзаж и чакат да бъдат забелязани под нощното тъмно небе. Ако има кой да ги види, дори когато е тъмно, той непременно трябва да разкаже за тях на другите. За да вярват, че между кестени и липи няма особена разлика. Важен е сезонът.

...loading more...