Някои песни просто се забиват в мозъка ти и няма спасение. Първоначално е забавно, пееш си, после спираш да си пееш и само слушаш. След време им крещиш "МЛЪКНИ! ОСТАВИ МЕ НА ТИШНА!" Ето така нещо, което обичаме и което ни прави щастливи, се превръща в последното нещо на света, за което искаме да чуем. И с хората е така или поне с тези, които не пеят онази мелодия, с която никога не искаш да се разделяш. Като парче от Division Bell...НЕ! Като целия Division Bell. Никога не омръзва, никога не дразни, никога не забравя да ти спре дъха, да те прати в Космоса, да те разплаче и успокои. Това е магическа музика, а в правилната комбинация от хора...няма нужда от думи.
В блогът ми има вече 365 публикации. Краят му наближава, но още не мога да напиша финала. Знам само, че нито един пост не е излязал от мен, а ми е бил изпратен от хората, които срещам в живота си. Kато песен, която продължава да звучи, колкото и понякога да ни се иска да й изкрещим "МЛЪКНИ!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар