Между лодките

"Да си тръгвам от теб ми е познато. Не боли, не пари, не ми изтръпват ръцете, така както можеш ти да ги накараш да изтръпнат, докато си между бедрата ми. Когато си тръгвам, очите ми не се затварят на каданс от аромата, който оставяш по кожата ми. Възможно е да разбера, че всичко това се е случило, чак когато те подмина с усмивка. Не съм влюбена в теб! Не съм влюбена в теб... Не съм! Когато ме притиснеш към сърцето си, докато лежиш върху мен, въздухът е по-лек и предизвиква халюцинации. Решавам, че съм някое твое ребро и започвам да вибрирам в ритъма на аортите ти.
Да си тръгвам от теб ми е познато. Не прилича на тръгване, а на началото на часовете без теб. Не прилича на болка, а на сладкото усещане, че ми предстоиш."