Безизходица е когато, дори музиката ме кара да мисля,
да мисля за себе си постоянно. За чувствата, за думите си,
за хората подпрели светофарите, за хората със счупени чадъри,
за самите чадъри сгазени от вятъра,
да се асоциирам с тях и да се дразня сама на себе си.
Защото аз съм силна, поне колкото светофар, поне колкото думите си.
Под гумите си сгазвам сама когото реша и когато.
Правя го, да. Защото в пепелниците винаги има фасове с червило,
а самодивите живеят в разплакани момичета от някой Иво
или Петър, или пък Иван... Или пък татко им ги е разплакал.
Майната им! Нека буйстват наравно с мен. Така ще бъдем повече
на Хелоуин.
от мен имаш една тиква :D
ОтговорИзтриванеМацката на колажа не съм сигурен, че излъчва сила или да буйства особенно.Знае ли човек зад първия слой какво става.По вероятно, е да съжалява за мига в който е решила да се обърне към пластичният хирург.. :)
ОтговорИзтриване