Каквото и да се случва

"Най-много мразя фалша и лъжата", казваме на шега с момичетата, докато се правим на искрени. Забавно е. Вливаме си смелост със скоростта на шотовете, които поглъщаме. Нощта е дълга, мека и се люлее под нас. А ние под замразената луна. Хората от съседната маса си викат такси. Бързат да си събуят обувките и да приключат деня, преди да е започнал следващия. Ние не бързаме. Времето е на наша страна, защото няма значение. То тече така, както му определим. Спираме го.
Замръзва не само дъха на минувачите, отвъд топлата преграда на прозорците в Блейз. Замръзваме и ние. Нюансите на признанията ни варират от налудничавото до безсрамното. Боли и вдъхновява, и прескача всичко, което смятаме за редно да си кажем.
Думите ни размразяват вратите на Ада. Стоплят го и го правят приветлив хан за изгубилите пътя си. Ще влезем, нали? Виното е с подправки и плодове. За пресъхналите ни устни целувките не свършват. Отлепяме ги от чашите, по които са ги оставили демони. Не ми се мисли колко от тях сме целунали в тази искреност.
-Каквото и да се случва.