сряда, 30 май 2012 г.

най-добре ти ли ще знаеш


Защо викаш?
Напуква се кожата ми и ей сега ще се срутя.
Ще стана на шепа,
ако щеш да ме сдъвчеш!
И горчивата пепел
лесно преглъщаш.
Недей да ми викаш.
Боли ме главата.
Прочел си повече,
отколкото помниш
и в това ти твърдение
цитираш нескромно-
какво ми е вътре,
какво съм си мислела,
най-добре ти ли ще знаеш,
защо съм притихнала?

Свършвам всеки път


Свършвам клечките в кибрита,
когато не вдигаш.
От тристате дяволи,
от които залитам
ми свършва и силата
да те питам.
Ден ли е? Нощ ли е?
Сега ли е "утре"
Свършвам всеки път
и започвам
да те виждам отвътре.

неделя, 27 май 2012 г.

Отивам за цигари


ОК, отивам за цигари.
Вместо да седя и да мисля
какво точно исках да ти кажа.
Отивам за цигари.
Момент! Ей сега се връщам.
Докато ме няма, не ми бърникай в чантата,
ако обичаш! Там няма нищо твое.
Все едни такива МОИ са ми вещите.
Всичките ми вещи са в чантата.
Други вещи нямам,
така че, отивам за цигари-
една вещ в повече, донякъде.
Отивам за цигари.
Ще тръгна на север,
по залез слънце под едно дърво ще седна
и ще се преструвам, че свиря на китара.
Изобщо не мога, а и не искам.
Свиренето на китара е за хора с цигари.
Ще си помълчим с неможенето ми
и ще се насладим на това отиване за цигари,
което ако се замислиш е потенциално безкрайно,
потенциално опасно е,
даже повече от пушенето,
защото включва разни абсурдни и объркващи факти,
които сега ти спестявам,
защото вече наистина тръгвам.
Но, ти помни и разказвай,
че съм отишла за цигари
и ей сега ще се върна,
за да си довършим разговора.

Саксийните цветя са често изоставяни


Саксийните цветя са охлюви,
но с почва под краката си.
Саксийните цветя живеят дълго,
застояват се.
Саксийните цветя са често изоставяни,
Саксийните цветя не могат да си тръгват.
Саксийните цветя са инвалиди
на наивната идея,
че този, който ги полива
ги вижда всеки път, когато протегне чашата с вода към тях.
Саксийните цветя са извън контекста си
на подарък носещ радост
и няма нито едно доказателство,
че някой някъде си е мечтал
да притежава цвете в саксия.

понеделник, 21 май 2012 г.

Насрочване на вдъхновение


Насрочване на вдъхновение.
Утре, 21 часа и 5 минути.
Ритуално лъчение.
Дано някъде нещо се срути.
Дано валят тухли,
дано пепел закрие Луната
и някой да викне "Чухте ли?!
Пеперудите са пак на салата!"

петък, 18 май 2012 г.

Акварел върху стъклото


Извиках си такси в 22:30ч. Дойде за 3 минути, в които почти гледах в една точка, толкова беше уморен умът ми. Падна ми се таксиджия-меломан, който слушаше най-красивия джаз за конкретния момент. Късметлийка съм, да. Небето се изливаше цял ден, но от напрегнатия трафик бяха оцелели само локвите. Зад запотените прозорци светлинките на града проблясваха като капки акварел върху стъклото. Филмов момент. Първият удобоен случай от седмици, в който най-после можех да си чуя чувствата.
Не познавам скуката, само се страхувам от нея. Затова преди много обичах да оставам сама. Да се потапям в това, което ме заобикаля, независимо къде съм - на тихо, на шумно, на светло, на тъмно... Сама. След като два чАса преди конкретно точно този момент, бях параноична, превъзбудена, порно актриса на кралски прием, експерт по мечките, стопанисвах ферма за зайци, бях влюбена в момче от Чъпърчане и познавах баба му, която била легендарна плетачка на шапки и майстор на дробсърмата, заедно с още десет луди отдадени на играта на себенадмогване. Малко преди това бях в галерия на изложба посветена на щастието. Помещение пълно с балони, в което Силвия Кацарова ме гледаше как търся малкия розов слон с двата хобота. Станах по обяд, писах текст за песен и сценарий за класацията. През нощта сънувах лачени обувки. В три през нощта монтирах клипчета от Пощенската кутия за приказки. Снощи си признавах тайните пред непознати, а около мен тичаше гол до кръста мъж със сутиен, докато Йоана Мирчева-Жужи носеше Гъмов на конче. Има и снимки. Имам и синки. И спомени, и изгубени, и притеснения, и вълнения, и нови съмнения...
Прекалено много неща се случват едновременно, защото времето се сгъстява. Мисля, че Уди Алън беше казал, че времето служи за това да предотвратява нещата да не се случват едновременно. Проблемът е, че всичко е прекрасно, но умът ми е уморен и не може да запомни колко хубаво е то. Лесно е да бъдеш нещастен, когато не скучаеш. Доста по-лесно, отколкото да запомниш, че си щастлив.

петък, 11 май 2012 г.

която ти краде целувките


Флиртувам с лампите,
със първите комари,
които подранили пият право от сърцето ми.
Стоиш загледан, сякаш си намерил
отговор във всички минали земетресения.
От тебе знам какво ще мога да науча
за видовете, за изгубените в сламата.
Побиват ме, но знам че само хаоса
е това, което аз след тебе ще оставя.
И пускам те да тръгнеш неопитала,
невкусила усмивката ти в моята,
оставям те да се изплъзнеш,
защото всеки път така е ставало.
Защото всеки път така е трябвало
и камъчето преобръщащо каруцата
е свивало гнездо на мойто рамо
като птица Феникс, която ти краде целувките.

петък, 4 май 2012 г.

Възел през глезените


Като естествен възел през глезените.
Ако ти направиш крачка-падам аз.
Ако аз остана, не можеш да тръгнеш.
Какво се случва вътре в нас
е въпрос на слабо вълнение.
От лунните фази се движи морето,
а камъка не помръдва.
Ако аз съм земята, а ти си небето,
ни трябва дъжд,
а не стълба.

вторник, 1 май 2012 г.

Сезон за алергии


Водя битка с месец май,
някога още от малка.
Привидно начало, но край-
не стъпала, а пързалка.
Не сезон за разцъфване,
а за алергии разни.
От всяко ново потръпване
очите ми стават по-празни.
Свивам се под целувката
на майския вятър и сън.
Влюбена във преструвката
светя само отвън.
Утре пак ще е първи,
втори и трети и пак
плуват в реките пъстърви
сред някакъв див жабурняк.

Онзи ден си поплаках-
имах причина добра.
Твърде дълго тук чаках,
от чакане хванах кора.
И се беля от близкото Слънце
и изсъхвам, но казват така
посява се новото зрънце,
така образувам крила.