петък, 31 август 2012 г.

Предметите са й очи


Предметите са й очи
да го разглежда,
да си представя какъв е сутрин като стане от леглото.
Малко негови предмети е виждала.
Иска да пипне всичките му предмети,
като слепец да го нарисува от материите им,
да го оцвети с плътността им.
Представя си, че предметите му са твърди,
колкото той е твърд, когато е в нея
коллкото НЕ-то му,
колкото ужасно твърдото му НЕ,
когато иска ДА да чуе.
Предметите му сигурно са и остри,
остри като ножове,
колкото дупките, в които го няма
колкото дупките, в които тя самата липсва в реалността,
когато си представя, че е там, където е той.
Мрази предметите, които го обграждат вечер в спалнята му,
вмесо тя да го гледа как заспива с книга в ръка.
Мрази и книгите му,
ревнува от глупавите му книги,
които се потят в топлите му длани
вместо сгънатите й колена.
Иска да му е предмет.
Да му се подари за някой глупав празник
и той да й бърше праха,
да я вдишва и издишва,
да я изкихва и изтрива от носа си,
да я гледа и бута, докато не я счупи.
Толкова много предмети има сигурно,
но нея дано я обича достатъчно,
че да я сложи до главата над леглото си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар