петък, 3 август 2012 г.

Ти каза


Поглеждам навън, спряло е времето-
послушно стои на верандата.
От тук ми изглежда, че свършва света,
а може би просто в мъгла е прозореца.

Пресичам към теб празната улица
и бавно пропускам зеленото
От тук ми изглежда, че носиш цветя,
а може би просто в мъгла са очите ми.

И почва дъжда
да хвърля листа
като думи, които сме казали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар