вторник, 14 август 2012 г.

и не мога да продължа


Разместваш всичко в мен
както ти е удобно,
както ти е комфортно,
както ти харесвам.
Подредено ли е?
Опростено ли е така?

Искам да те обвиня в нещо такова,
това да е моята драма.
Да съм от онези тъжно-потиснати момичета
с вечерен час и чувство за мярка.
Била съм. Не ми липсва.

Оставил си ме да се самоподреждам,
да се самооправям.
Да се самонавивам,
че така ми даваш свободата.
И когато пиша за теб
все до това стигам
и не мога да продължа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар