вторник, 24 юли 2012 г.

Absolute value


Вдъхновението е като пиянството. Държи те в леко замаяно състояние, дава смелост, насочва мисълта ти в определена фиксация и те движи, понякога през гениални, друг път през напълно безумни ситуации. Ако го имаш си победител, независимо от резултата. Ако можеш да си го предизвикваш, значи си "про". Отдавна не вярвам, че вдъхновението е единствено спонтанен процес, щото ми е давало най-много преднамерен смисъл.
За СМИСЪЛЪТ често ровя в думите и делата си, държа да присъства, държа да вярвам в него, да ме насочва, да ней да се изгубя някъде, където го няма. И въпреки това не мога да се похваля, че тангото ми със СМИ е приятна гледка. "WTF?!" е най-често задаваният въпрос сутрин.
Грешките, тези сладки болки, които ревниво пазим в спомените си, но въпреки това не бихме повторили, освен разказвайки за тях със скрита гордост... Ей тия малки таралежени бодли, с които се перчим пред следващия балон с топъл въздух, ни карат да се стремим към най-доброто.
"Няма смисъл да се занимаваш с музика", "И кво, ще издадеш още една книга... Какъв е смисълът?" , "Що се занимаваш с радио? Вече никой не слуша такъв тип медия?" , "Хванала си се със сто неща, това си е чисто пилеене на енергия!" ...
Номерът е да обърнеш представата на другите за смисъл, в своя мотивация. Всеки може да се откаже още преди да е започнал. На всеки може да бъде втълпено, че е роден за магазинер.
За да не губиш севера на смисъла, трябва да си готов за контраатака по всяко време на нощта.
Абсолютната стойност е модул на мислене. Разстоянието от теб до нулата е равно на самия теб.


С този пост участвам в предизвикателството на Absolut за блогъри. Ако ти харесва, like & share във Facebook :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар