неделя, 22 юли 2012 г.

От време на време


Понякога ми идва в повече
тая натурална радост от живота.
Надувам се, "шсапръсна",
както са ми казвали, че казват...
май във Варна беше.
Не пиша, значи съм добре,
танцува ми се на глупава музика.
И знам, че е от лятото и ще премине,
после пак ще седна на ръба на стола
и бавно ще си се поклащам,
докато премине зимата.
Понякога ми идва в повече,
че нощем в парка, ако се загледаш
преминаващите спътници се виждат като на морето,
че свикнах да ми липсваш,
писва ми на шапката,
че сигурно пак вечеряш
и не знам какво си мислиш,
мъничко преди заспиване.
Понякога ми идва в повече
да съм щастлива единично,
да ти преразказвам сбито
с кой къде съм ходила,
какво сме казали.
Страхувам се от вдъхновението,
в което трансформирам липсата ти.
Хубаво е и ме пълни.
Липсвай ми.

3 коментара: