неделя, 25 март 2012 г.

така става, когато


През ум не ми е минавало. През душата - също.
Че понякога ставало да заспиш в празна къща.
И тя къщата, нали се води за дом, а домът за събитие.
Ни едното от двете не ми е било откритие.
Обаче, сега ще си легна, недоспала ще стана
и сутринта ще погледна празнината избрана.
И ще чакам гласа ти за дежурното "добро утро",
но вместо теб тишината ще ми бъде статукво.
Вместо теб автобусите, равномерно ще дишат,
а под терасата растат още кокичета...
Момичета някакви ще ги късат и бягат.
Така става понякога, така става, когато...

Няма коментари:

Публикуване на коментар