сряда, 11 януари 2012 г.

Предтсави си, че има един прозорец


Представи си, че има един прозорец, от който можеш да видиш и Александър Невски, и новия терминал на летище София. От него се вижда и последната спирка на метрото в Обеля, и Айфеловата кула. Ако вдигнеш глава ще видиш пръстена на Сатурн и на комшийката прането. А той е един свръх-малък, обидно тесен прозорец, през който дори главата не можеш да си изкараш навън. Даже юмрука ти не минава.И е толкова замазан и мръсен, че почти нищо не се вижда. Обаче като долепиш ухо, през него се чуват бухали, песни на кучета, някакво дете на пързалката. Циповете на якетата на замръзналите пешеходци потракват в шушляците им, а някой някъде на слушалки си мрънка под носа песен на унгарски. В Йерусалим юдеите си удрят главите в камъните на Стената на плача. На Журналистическия факултет, млади кандидат-студенти правят същото. Чуваш как в трамвая си дупчат билетите, някой боядисва дръжка на врата в съседния вход. Ако си завреш носа през мижавия прозорец, какви ли не неща ще подушиш. И като го върнеш обратно, дишането в стаята ще спре да съществува, когато има толкова много за чуване и виждане отвън.

1 коментар: