неделя, 8 януари 2012 г.

Great kisses kill faster


Малко остава да ни бъде достатъчно, каквото вече имаме, но не стига, защото сме проектирани да нямаме паузи. "Ти спиш, сърцето ти не си почива" - имаше такава реклама. Харесва ми да вярвам, че сме повече, отколкото се вижда, че сме Тук на кратка разходка, в която през повечето време със забити в земята погледи пръскаме заразната си неудовлетвореност. И защо? Защото винаги има повече от това, което ни е позволено да имаме. Разбираме любовта към другите като отговорност, която трябва да носим, да свикваме с чакането, да се напасваме към разминаванията и да бъдем заедно, въпреки, че вече отдавна сме се свързали достатъчно. Харесва ми, че е просто като да зашиеш копче на палто. След няколко бода то е вече зашито и няма нужда да продължаваш да вкарваш конец в дупките. Но, го правиш, докато не се избодеш, докато не нацапаш всичко с кръвта от пръстите си, а иглата не се счупи в някоя от дупките, защото вече няма място дори да премине. Любовта е да ни свърже, после просто трябва да я носим със себе си и да продължим нататък. Към следващото незашито копче. Ако поне един човек в живота ми беше на моето мнение, щях да го обявя за луд. Слава Богу лудостта се предава с целувки.

1 коментар: