вторник, 16 август 2011 г.

Последната клечка кибрит


И луната безкоментарна, една такава жълто-сивкава на фона на черното небе, не знае защо сме опиянени от думи. Думите на непознат безвременик, който напомня за себе си от технология наречена "лаптоп". Флиртува с голото над фонтанелата ми, все едно е празната чаша на смъртността, която така я привлича. Не сме от слама направени, пее нещо дълбоко неродено в мен и ми подава последната клечка кибрит, с която да се стопля. Ще лумна в пламъци, страхувам се аз. И тогава от сламенния ми дим ще се изпекат керемиди за покрива, който винаги съм имала над главата си, но никога не съм виждала. Кавото пише в него е за наистина-живите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар