понеделник, 8 август 2011 г.

Даркът на сайда


Чета си поста от април : http://gerituri.blogspot.com/2011/04/blog-post_05.html , за The Dark Side, ох, онзи Dark на сайда, дето цял живот бягаме от него и живеем въпреки него. Не само, че омръзва, той дори спира да бъде Dark, този сайд. Преобразува се в просто сайд, губи стойност, става си част от купона, от скуката, от разглезеността, с която определено бързо се свиква. Става трета ръка, място за още една чаша на масата, още една рокля, в която се влюбвам, купувам, но никога няма да облека. Спира да изглежда изобщо като сайд. Идва нов, още по-дарк, още по-страховит. Следва изтръпване. Апатичност дори към всичко тъмно, което преди по детински е изглеждало като дарк. Сега просто е смешно. Много кофти виц, пълен с расизъм, сексизъм и извращения, на който просто казваш "а, баси гадното" и все пак се засмиваш. Защото е отвъд границите на приетото и точно това му е смешното. Вече е ОК и не знам дали е нормално и какво е нормално изобщо.
Всеки знае колко по-добър, по-здрав, по-целеустремен и разумен може да бъде. И това не е никак забавно. Страхуваме се от старостта, от самотата, от това, че живеем един път Тук, Сега, с този, с онзи, със себе си. А всъщност, няма никакво значение. Гилмор на уше, в този час, на това място и топло легло, което чака. Доволна съм. Точно сега. А, може би ден след рождения си ден съм по-добра версия на себе си от април, точно, защото свикнах да съм всеки свой сайд. Какво пък, дори и поезията има нужда да помълчи и просто да се случва.

1 коментар: