неделя, 3 април 2011 г.

Още не е тъмно вън съвсем



Обичам те, не ме обичаш,
обичаш ме, не ме интересува...
Заричам се да те наричам
с името, което ти е дала майка ти.
Преди да знаеше, че ме познаваш,
колко птички оставаха на жицата след изстрел?
Още не е тъмно вън съвсем, но се смрачава.
Още малко и ще премълчаваме, че се познаваме.

1 коментар: