четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Тя винаги го прави


Когато стана ясно, че името на групата е Рубикуб, започнах да си търся кубчета. Без определена цел, просто знаех ,че в един момент ще ни потрябват - я за фотосесия, я за сцената... Но се оказа изключително трудно да се намерят. Търсих във всякакви магазини, даже в такива "За 1 лев". Никакъв успех. Дори приятелите ми не си пазеха своите от детството... Тогава ми подариха цели девет броя, специално поръчани от ebay, пропътували хиляди километри и бях толкова, толкова щастлива!
В денят на концерта планирах да ги взема, за да ги оставя на сцената като акцент, който ще е интересен за снимане. Събудих се в 10 сутринта, направих си кафе, влязох във Фейсбук - съвсем нормален делник. Пет лични съобщения - Тино Йохансон ме подканва да пея (не знам що), Петя иска да си напиша в статуса къде обичам да си оставям чантата, защото била някаква игра (упс, май не трябваше да издавам условието...); Луцифер, който много се вълнува от някакъв салам и... Нели - момиче, което не познавам. Тя ми пише "По странни стечения на обстоятелствата имам 2000 рубикубчета в кашони и не знам какво да ги правя. Интересуват ли те?"
2000!
Взех 200. Нели ми ги докара до Радио Кафе... Какви са шансовете? В деня! Да ме намери тя?
Ето, затова съм благодарна на Вселената, че се грижи за мен. И знаете ли какво? Тя винаги го прави, когато съм се захванала с вярното нещо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар