петък, 1 октомври 2010 г.

***


Компенсирам дните, в които без думи съм писала.
За някой, който е бил пролет, без да разцъфва,
за друг, който е бил лято, което смразява,
за себе си, когато съм спяла, докато съм ходила по улиците.
Компенсирам ги с думи, които компенсират мен,
с музика, която ме пее, докато излиза отвътре.
И всеки, който пожелае е поканен на танц.
Защото нищо не е мое, а аз съм ничия.

4 коментара:

  1. нищо не е мое, а аз съм ничия
    но принадлежа на целия свят
    и целият свят ме обича, защото
    светът принадлежи на мен

    ОтговорИзтриване
  2. Гери ;)струва ми се че теб тудно би те компенсирало каквото и да било..И всичките думи да се наговорят даже на ушенце пак няма да успеят ;)

    @ Yoana - да вярно е, аз като някаква част от някакъв свят, мога да го потвърдя ;*

    Дами, вие сте едно изтънчено споделено удоволствие, когато ви чета.. и заедно и по отделно!Нямате грешка просто ;) Иииии това трябва да се уважава щото е рядко и почри няма аналог.

    ОтговорИзтриване
  3. Кайзер, прав си. Всички сме така. Бездънни.

    ОтговорИзтриване