![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgqet7Rvsvdb5N4BZVtCE8_FU9TQrHJwst8Jsypn2aAaArlmBemUYFhc1ycAqASGnS8bhPRpzEDDWVKWpKDzGDudx9bboG4wXhP1GIYqxeSIjqjubHQZXJogojfoxULxRcxbsYqD7NeJrqR/s400/djoto-e-narisuval-dqvola-nad-groba-na-sv-francisk-v-asizi-33772.jpg)
Мисля си за схематичността.
За квадратчетата по тротоара.
Можеш да прескочиш някои,
но в крайна сметка всяко се допира с всяко.
Мисля си за систематичността.
За напуканите устни,
които всяка зима
се целуват с вятъра до кръв.
И за хаоса си мисля.
За непредвидената му логичност
и как Ти и Аз се срещаме веднъж,
за да се разделяме стотици пъти.
Джото нарисувал дявола закрит от облаци
във фреска на базиликата "Свети Франциск".
Понякога са нужни осем века,
за да видим очевидното.
Фреските в съновника са страшни.
Значат, че сме невъзможни в комбинация.
Че ти ще стъпваш все на грешните квадрати,
а аз ще се целувам само с вятъра.
Че вече сме се срещнали
и ни остава да се питаме "Защо",
да се блъскаме във раменете
през счупеното зъбно колело.
Няма коментари:
Публикуване на коментар