Джото нарисувал дявола

Мисля си за схематичността.
За квадратчетата по тротоара.
Можеш да прескочиш някои,
но в крайна сметка всяко се допира с всяко.
Мисля си за систематичността.
За напуканите устни,
които всяка зима
се целуват с вятъра до кръв.
И за хаоса си мисля.
За непредвидената му логичност
и как Ти и Аз се срещаме веднъж,
за да се разделяме стотици пъти.

Джото нарисувал дявола закрит от облаци
във фреска на базиликата "Свети Франциск".
Понякога са нужни осем века,
за да видим очевидното.
Фреските в съновника са страшни.
Значат, че сме невъзможни в комбинация.
Че ти ще стъпваш все на грешните квадрати,
а аз ще се целувам само с вятъра.
Че вече сме се срещнали
и ни остава да се питаме "Защо",
да се блъскаме във раменете
през счупеното зъбно колело.