Днес съм полупълна, утре полупразна.
Свивам гнезда и крилата си, за да не скрия пейзажа,
в който се разгръщаш и заплашително надвисваш,
за да ме погълнеш като червейче във зряла ябълка.
По женски завистлива съм към силата ти,
към хормона на щастието ти,
когато ти го казвам, когато ти го пиша в този блог
и очаквам да го прочетеш, да го видиш преди мен.
Кадансите са ти запазена марка.
Водопади събиращи се в шепа.
Една на всеки десет песни.
Разпределените реплики.
Аварийната спирачка.
Многословието.
Утре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар